ЗА КАУЗАТА

Поръчай
Candle

ПРЕДГОВОР

Заставам до евкалипта и се вслушвам както едно време. Едва доловимо той ми нашепва думи. А може би е мелодия? Или е просто нежно погалване по бузата ми. Объркан съм, но приятно, защото ми навява спомен от детството. Тактус* Обелената кора, многоцветието му, силният аромат на мента, бор и мед. Това си спомням от детските ми срещи с дървото, но за какво си говорехме – не помня. Дали не ми е разказвало за въображаеми светове? Или съм му се молил да ми изпълни някое детско желание? От време на време поучителни истории навестяват съзнанието ми. Може би дървото ми ги е прошепнало в онези наши разговори. Не знам. Най-вероятно никога няма да се сетя, камо ли да започна да го разбирам отново. А истината е, че сега по-силно от всякога имам нужда да разговарям с него. В света на възрастните е трудно, боли, безцветно е. Толкова много ми липсват тези разговори с евкалипта. Сигурен съм, че веднъж в един от нашите тъй тайни разговори дървото ми зададе въпрос, който ми се стори много мъдър и за който въображението ми не намери отговор. Днес, толкова години по-късно, вече възрастен, все още не се сещам какъв бе въпросът, но съм сигурен, че знам отговора. И той е: Младостта!

Сега, седнал до него, отново бъркам в спомените си, визуализирам беседите ни, подушвам ароматните му листа, но съм глух за думите му. И все пак с очите си виждам, с душата си, че 4 съм бил безкрайно щастлив. Аз съм просто дете и съм неосъзнато щастлив. Толкова съм малък, че все още не съм чувал думата щастие, а то безсрамно блика от мен на талази. Да! Евкалиптът ме правеше щастлив. Сигурно му е било любопитно и ме е раз-питвал за морето, на което бях с мама и тате. За любимите ми храни, за миризмите на комините през зимата, на треви през лятото. Палитра от чувства, аромати, вкусове и цветове. Точно както обелената му кора. Не се сещам за думите му, но съм сигурен, че неговите въпроси ме учеха да откривам щастието в детайлите. Ах! Имах щастливо детство!

Моля те, възрастни ми читателю! Моля и себе си! Докато се борим с проблемите на живота, докато търсим собственото си щастие, докато търсим смисъла на собственото си съществуване, нека не се заслепяваме от собствената си суета. И да не забравяме, че всички деца, нашите собствени, а и околните, имат специалната дарба да говорят, да усещат шепота на евкалипта, а чрез това и да откриват щастието в сивотата на ежедневието. Дарбата е отключена само в детството на човека. Нека помагаме на децата да бъдат в този магичен свят, защото там щастието е най-чисто и дълготрайно.

Всеки миг на щастие в настоящето на възрастния е проекция на щастлив миг от детството му. И затова нека чистосърдечно и отдадено да поливаме почвата на детското въображение, където да израсте един смислен и щастлив човек!

Книгата „Докосване“ е написана само и единствено за да помага на децата!

* Тактус – латинското значение на думата докосване. е оставил следа в невръстната ми душа тогава! Сигурен съм, че с шепота си той ми разказва история, но думите му, ах, тях вече не ги разбирам. Откакто пораснах, спрях да разбирам какво ми говори той. Забравих езика му. Остана само шепотът му. Тактус!

СПОДЕЛИ ВЪВ FACEBOOK