Tactus.6

Разказ с КАУЗА! Прочети го БЕЗПЛАТНО тук!

 

 

Книгата ''Докосване'' е написана и издадена, за да подтикне Читателя към две от най-осмислящите го

постъпки - да Чете и да Дарява!

Може да разберете как да помогнете в края на разказа.

Благодаря Ви ,Читатели!

 

Tactus.6

– Деля, сещаш ли се за писмото, което ми изпрати, докато пътувах към фронта? – попита изведнъж Йова.
Двамата лежаха на любимата си горска поляна и наблюдаваха облаците. Деля си беше взела почивен ден – нещо, което си позволяваше все по-рядко. Славата ѝ се бе разнесла нашир и длъж, пред дома ѝ постоянно се тълпяха хора в нужда, за които чудото бе последната надежда. На повечето от тях Деля успяваше да помогне, с цената на тежко изтощение и много затворен живот. Щерьо изцяло се бе посветил на дъщеря си – посрещаше, изпращаше, въртеше домакинството, колкото умееше, пазеше я от мошениците, които се опитваха да се възползват от нейната известност.
Йова също се бе посъвзел. Продължаваше да се напива безпаметно, но през деня пътуваше до близкия град, където свиреше по улиците срещу паница боб, шише ракия или някоя овехтяла дреха. От време на време Деля го препоръчваше на гостите си от софийския хайлайф, а те го канеха във вилите си в Чамкория като куриоз и обект на благотворителност.
– Помня, разбира се – отвърна младата жена, – до днес се обвинявам, че ти го изпратих. Надявах се да те ободря в болницата, а вместо това разгорях гнева ти и… всичко се обърка.
– Виновна? Ти? Та ти ми спаси живота! – протегна здравата си ръка към нея Йова. – Аз сам си го докарах… това… От страх, от глупост, от гордост, от суета. Трябваше да вникна по-добре в твоите думи.
– Било каквото било – погледна го благо Деля. – Сега имаш втори шанс.
– Затова исках да те питам. Тогава не запазих писмото, много ти бях ядосан. Може ли пак да ми обясниш онова за Вселенската искра?
– Хахаха, обяснявам ти го, откак то се познаваме – разсмя се лечителката. – И всеки път го разбираш малко повече. Всеки разбира толкова, колкото му е по силите.
– И ти ли?
– Да, и аз. Всеки човек, на когото помогна, е една крачка навътре в мъдростта.
– И аз ли? Затова ли ме спаси?
– Ти… не знам. Ти си от онези човеци, които са наследили Вселенската мъдрост. Ти си от хората, които свирят на петата струна.
– Чакай, чакай, каква пета струна? Това ми стана интересно. Нали знаеш, че струните на цигулката са само четири.
Деля се позамисли и попита:
– Помниш ли кой е първият начин да запалиш Вселенската искра?
– Да вярваш искрено, както аз повярвах в победата над смъртта?
– Точно така. А помниш ли кой е другият?
– Ами…
– Вторият начин е да възпламениш искрицата на Вселената в себе си чрез въздействие върху петата струна в душата ти. В душата на всеки човек има пет струни. Четири от тях са достъпни за всички хора, които се стремят да водят смислен и праведен живот. А петата е най-фината, най-деликатната, най-значимата. Малцина са избрани да се докоснат до нея и това става чрез изкуството. Само изкуството в най-висшата си форма може да извлече чистия звук на тази интимна струна, да погали човешката душа и да разгори Вселенската искра, за да я превърне в буен огън.
– Кое изкуство имаш предвид? Музиката ли?
– Музиката, но не само. Живописта, стиховете, театъра… Всички изкуства, които не целят само задоволяване на низки страсти. Изкуствата учат хората как да свирят на петата струна. А ти си един от научените хора. Чрез своята цигулка палиш себе си, но и людете наоколо. Ти си нужен, твоята музика е ценна, за да могат хората да се откриват.
– Бях. Преди… – с горчивина въздъхна Йова.
– И все още си. Затова Вселенският разум ми вдъхна идеята с протезата, с която да се преродиш.
– Аз пък си мислех, че си взела идеята от френското списание – не се сдържа той и двамата се разсмяха като деца.

...