Tactus.6

Разказ с КАУЗА! Прочети го БЕЗПЛАТНО тук!

 

 

Книгата ''Докосване'' е написана и издадена, за да подтикне Читателя към две от най-осмислящите го

постъпки - да Чете и да Дарява!

Може да разберете как да помогнете в края на разказа.

Благодаря Ви ,Читатели!

 

Tactus.6

Проф. Едуард ван де Гал издърпа прашния тефтер с кожени корици, избърса го и внимателно започна да го прелиства. Смътно си спомняше, че прадядо му беше посещавал България – европейската държавица, на която професорът дължеше изумителната си кариера. Под яркото калифорнийско слънце изписаните с готически шрифт записки изглеждаха почти като произведение на изкуството. Не успяваше да се съсредоточи. Мислите му се отклоняваха към ярки епизоди от семейната история, които сякаш бяха предопределили съдбата му. Искаше да ги свърже в един интересен и поучителен разказ в академичното слово, което щеше да произнесе при удостояването си с Doctor Honoris Causa на българския университет, където провеждаше голяма част от експериментите си.
Беше попаднал там случайно, след като получи бакалавърската си диплома по биология. Семейството му очакваше да запише медицина, имаше достатъчно добри оценки, но той се вълнуваше повече от съдбата на планетата и предпочиташе акциите на Greenpeace пред медицинските семинари, за които майка му редовно изпращаше покани.
Майка му. Беше половин португалка, родственица на Нобеловия лауреат Егаш Мониш, дори беше израснала в Лисабон. Държеше фанатично на аристократичния си произход и настояваше всичките ѝ деца да говорят свободно португалски. Баща му също бе с аристократичен произход, но не държеше особено на немския и холандския. Затова сега Едуард се препъваше в засуканите букви, изографисани толкова изящно и пропорционално, сякаш от машина, а не от прадядовата му ръка.

Едуард беше израснал сред психиатри, когнитивни психолози и невролози. Повечето му роднини бяха родени в Европа, всичките бяха учили и пътували там. Едуард се надяваше, че ще си спомни подходящи случки, илюстриращи сложните пътища на съдбата, които го бяха отвели като доброволец на Greenpeace в далечната София, а там го бяха тласнали към Департамента по когнитивна наука, който сега му присъждаше почетната степен. Беше записал на диктофона си различни парчета от пъзела. Осезаемо липсваше едно – централното, което щеше да свърже всички останали анекдоти и да придаде смисъл на лекцията. Като че ли го търсеше на неподходящо място.
Проф. Ван де Гал затвори дневника на прадядо си. Сигурно смесваше семейните спомени. Свидетелството за балканската столица не бе съхранено в този педантичен лекарски бележник. Изведнъж нещо привлече вниманието му. Оказаха се няколко пожълтели листа хартия, изписани със зелено мастило, които се подаваха измежду страниците. Беше същият методичен почерк, но нещо в изказа беше различно. Няколко страници очевидно липсваха, защото писмото (да, беше писмо) започваше насред изречението.

...